1. Алуминиевите и стоманените кабелни тави се различават значително в свойствата на материала и приложимите среди. Изработен от чист алуминий или ръжда - Алуминиева сплав, алуминиеви кабелни тави предлагат отлична устойчивост на корозия, като не изисква допълнителна анти - корозионна лечение. Те тежат само един - трето толкова, колкото стоманата, което ги прави подходящи за влажна, крайбрежна и леко корозивна среда. Въпреки това, тяхната механична якост е по -ниска, с якост на опън от само един - наполовина до един - трето тази на обикновената въглеродна стомана. Те са податливи на деформация при продължително натоварване или въздействие. Стоманените кабелни тави предлагат силно натоварване - капацитет на лагера и отлична твърдост, което ги прави подходящи за гъсто опаковани кабели, големи петна и места с потенциални рискове за сблъсък. Въпреки това, тяхната корозионна устойчивост е лоша, изискваща анти - корозионни обработки като поцинковано и спрей покритие. Теглото им също води до по -високи разходи за транспортиране и монтаж.
2. Методите на свързване, използвани за двата типа кабелни тави, се различават въз основа на свойствата на материала. Алуминиевият кабелен табла има коефициент на термично разширение приблизително 23 × 10⁻⁶/ градус, 1,6 пъти по -голям от този на въглеродната стомана. Дългите - Инсталациите на разстоянието над 15 метра изискват разширителни фуги. Освен това директният контакт между алуминий и стомана или мед е предразположен към електрохимична корозия. Свързващите винтове трябва да бъдат поцинковани или неръждаема стомана, а изолационните уплътнения трябва да се използват за изолация. Стоманеният кабелен табла има по -нисък коефициент на термично разширение, което прави разширителните фуги по -малко необходими за дълги инсталации на разстояние -. Свързването на фитинги може да бъде направено от обикновена въглеродна стомана, което изисква само защита от корозия на същия материал без допълнителна изолация.
3. Изискванията за заземяване са по -строги за алуминиеви кабелни тави поради тенденцията им да образуват висок - съпротивление оксиден филм на тяхната повърхност. Ставите трябва да бъдат покрити със специална проводима паста, за да се разгради оксидният филм. Крос - Свързване на заземяващи проводници трябва да използва мед - алуминиеви преходни терминали с кръст - секция от най -малко 4 мм². Заземяването трябва да се извършва на всеки 30 метра за хоризонтални инсталации и на всеки 20 метра за вертикални инсталации. Изискванията за заземяване на стоманените кабелни тави са по -спокойни, което изисква заземен тел кръст - секция от 2,5 мм², а разстоянието на заземяването може да бъде разширено до 50 метра.
4. Двата типа проявяват различни характеристики на разходите и поддръжката. По време на първоначалните поръчки алуминиевите мостови материали са скъпи и струват приблизително 1,5 - 2 пъти повече от цената на стоманата (включително защита на корозията) за същите спецификации. Въпреки това, в дългосрочен план стоманените мостове изискват защита на повторно корозия на всеки 3-5 години в корозивна среда, като разходите за поддръжка се оценяват на 10-15 юана на квадратен метър. Алуминиевите мостове изискват почти никаква поддръжка и с експлоатационен живот повече от 10 години предлагат по -ниски разходи за жизнен цикъл.